Ацтеките се заселват в Мексиканската долина, тук основават своята столица Теночтитлан (през 1325 год.) и създават своя империя. Ацтекската култура се формира и достига свой апогей в периода 1200-1521 год. По произхода си носителите на тази култура принадлежат към племенната група мешика и наричат себе си „теночки“ на името на своя легендарен вожд и върховен жрец Теноч. Придвижват се от северен остров към Мексиканската долина през ХII век. Изтласкани са от района на град Кулуакан, на който известно време са подчинени и се установяват на на остров в средата на езерото Тескоко, едно от петте езера в Мексиканската долина. Тук основават своята столица Теночтитлан.
В културните традиции на Мезоамерика ацтеките идентифицират себе си като духовни наследници на толтеките и дори наричат себе си толтеки. Принадлежат, както и толтеките, към езиковата група науа. Очевидна е общността на митологичните им представи и на основните им религиозни им ориентации. Важна особеност на тази културна традиция е, че тя носи типичните характеристики на градски тип култура (противоположна на тази е културната специфика на чичимеките). Тя идентифицира себе си като приемница на теотиуаканската култура, а свързаността с толтеките е за ацтеките критерий за културност и дори за аристократичност. Те също, както и толтеките, стават известни с градостроителството си – то, разбира се, не би било възможно без уменията им, но особено важно е, че по смисъла си, по символните си специфики е вкоренено в религиозната култура, представлява израз на тази култура.
Под управлението на Итцакоатл (1428-1440 г.) ацтеките постигат независимост и това се оказва решаващо за по-нататъшното интензивно развитие на техния стопански живот и за културния им подем. Знакова фигура в управлението на държавата им е Моктесума I (1440-1469 г.), при когото присъединяват обширни земи (районите на днешните щати Веракрус, Пуебло). От 1502 г. са под управлението на Моктесума II, убит от испанските конкистадори.
Eночтитлан
Според легенда дошли тук от полумитичния Астлан, (“Земята на чаплите”; оттук е и названието им ацтеки) след двестагодишно странстване. Първо достигнали Чикомосток (Седемте пещери), митичното обиталище, което мезоамериканците смятат за своеобразен „рай“, за благопораждаща земя. Легендарният им вожд Теноч получил във видение наставление от бог Уитцилопочтли да отведе своите хора в земя, която ще разпознае по кацнал върху кактус орел със змия в клюна си. Такъв орел, кацнал върху цъфналия кактус нопал, те видели на остров Тешкоко и тук издигнали Теночтитлан („място на теночките“).
Теночтитлан, култовото сърце на ацтекската империя, е съграден в близост до легендарния Теотиуакан и ацтеките го смятат за град, чиито основания са „в небесата“ и в който хората не се страхуват от смъртта. Смята се, че това място е свято, защото тук бог Уитцилопочтли принесъл в жертва сърцето на племенника си Копил.
Градът е конструиран като разделен на четири квадранта. Така той репрезентира цялата вселена, която и структурирана според митологичните представи по този начин. Разположен е на площ 15 кв. км и е имал около 200 хиляди жители.Сакралният център на вселената съвпада със сакралния център на Теночтитлан. Главната култова сграда е Великият храм (Ел Темпло Майор, обозначаващ „пъпа на света“). Храмът е обграден с води, представящи небесните, примордиални води. Посветен е на покровителя на ацтеките, богът на Слънцето и на войната Уитцилопочтли. Конструиран е като стъпаловидна пирамида с няколко площадки, има монументални скулптури и фрески. И тук, както и в храмовете на толтеките, има скулптурна фигура Чакмоол.
От Religiology.org
Мексико - наследството на ацтеките и маите
Предания и легенди
В търсене на ацтеките
.jpg)
