Предмет на много книги, филми и публикации е евентуалната ни среща с извънземен разум. Естествено, това някой ден със сигурност ще се случи, но днес няма да разглеждам въпросите кога и дали вече е станало. По-интересно ми е какво можем да очакваме.
Учени и писатели разсъждават по темата на какъв език ще говорим. Като за начало посочват математиката, защото тя била универсална. Според мен ще се разбираме толкова колкото се разбират примерно куче и неговият стопанин. Не, ние няма да сме “стопанинът”, ако това мислите.
Благодарение на научния бум през последните сто години, днес вярваме, че сме много напредничава цивилизация. Действително направихме голям скок и имаме право на гордост. Hо къде ли се намираме от гледна точка на престарата Вселена и нейната дълга история?
Въпросът “Ние ли ще сме по-напреднали или извънземните посетители” отпада моментално – чрез проста логика. Знаете колко време, подготовка, осъществяване и завръщане отнема отиването до Луната. А тя все пак е спътник на Земята, т.е. разстоянието е малко за космическите мащаби. За първата експедиция до най-близката планета Марс вече започна пресяването, но самата тя ще бъде след години и ще отнеме толкова време, че участниците в нея няма да се завърнат – отиват с пълното съзнание, че завинаги се сбогуват със Земята.
Забележете: става дума за полет до най-близката планета. Дори не е до края на Слънчевата система. А за границата на Млечния път, т.е. нашата галактика, изобщо не говорим.
Сега се запитайте: колко сме изостанали от цивилизация, способна да преодолее гигантските космически разстояния между различните галактики, неизмеримо по-големи от тези до Луната или Марс? Cещате ли се колко примитивни сме ние в сравнение с тях? Не знам каква аналогия да предложа – примерно човек и влечуго.
Ако са агресивни, способни ли сме да им се противопоставим? Изключено. Представяте ли си колко по-мощни оръжия ще имат от, да кажем, атомната бомба? Дали можем да разчитаме на миролюбивост от тяхна страна? Kакво става, когато напреднала цивилизация срещне диваци? Франциско Писаро бил ли е човеколюбив към туземците?
От друга страна нормално е да очакваме, че ако една цивилизация е чак толкова напреднала да преодолее огромните космически разстояния, много е вероятно да са стигнали до аналогично духовно ниво, т.е. да са отхвърлили пороците и недостатъците, които днес за нас са голям проблем.
В така описаната ситуация почти нищо не зависи от Негово Величество Човека. Остава само да се надяваме, че ще намерим общ език, и най-вече: да дойдат с добро.
