Най-дивите мутренски времена останаха назад във времето, но разни украсени легенди продължават да обикалят по медии, интернет и от уста на уста. Някои странни, други невероятни, а трети са откровено абсурдни. Причините за съществуването им са много. Основната цел е да представят тези недодялани изверги като някакви неразбрани герои на нашето време. Приписват си един на друг магьоснически способности, особено ако става дума за жени и бизнес. Първото е типично за българина – неподплатено с нищо самочувствие на голям любовник. Колкото до второто, мутрите така и не разбраха значението на думата бизнес, защото да биеш с бухалка и да тормозиш хората по още хиляди начини е всичко друго, но не и полезна дейност.
Няма да разказвам безкрайните легенди, тъй като ще трябва да изпиша цяла библиотека. Вместо това ще дам два примера за ниския интелект дори на най-високопоставени мутри. За по-обикновените силоваци да не говорим – там нещата са на маймунско ниво. Tези хора явно съдят по себе си, щом смятат, че е достатъчно да изречеш някоя небивалица и всички ще вярват сляпо. Hе подозират колко лесно е да разкриеш лъжата, като понякога е достатъчно просто да събереш две и две.
Васил Илиев обичал да казва “Ще ги ограбваме, но няма да ги бием”. Какво ли е имал предвид, след като той лично и наказателните му групи са пребили безброй хора? От амнезия ли е страдал? Cъщевременно кой би въртял бизнес с глуповати и невъзпитани момченца, ако не е под заплахата от пистолет или бухалка? Без силовите им методи никой не би ги забелязал, тъй като мисълта, стратегията и словото никога не са били сред достойнствата на мутрите. Bярно, доста от тях са бивши шампиони, но знаем с какъв “интелект” се славят спортистите.
Поли Пантев бил набожен и често пребивал хора, ако споменават напразно името божие. Интересно дали господ би одобрил подобни наказания? Особено ако имаме предвид, че Поли Пантев е известен като един от най-свирепите изроди, замесен в редица убийства, част от които извършил лично. Като всички набожни хора той бил убеден, че каквото и злодеяние да надроби, после е достатъчно да се помоли в църква и ще му бъде простено. Обаче неговите грехове са доста по-тежки от дребна лъжа на селски мирянин.
Споменатите два примера показва извратеното мислене в борческите среди. Явно някои от тях все пак са прочели две-три книжки, сред които “Кръстникът”, и вярват в мита за престъпника с нежна душа. Tакова чудо съществува само по филмите и романите. Където има нежна душа, не е възможно да се пръкне идеята за пребиване с бухалка или застрелване от упор. Затова не одобрявам перверзните опити за оправдаване на зверствата от силовите групировки. Cъд и затвор за тях, а всичко друго би било несправедливо.
Ангел от Рая
No comments:
Post a Comment